За балетите на Адолф Адам - Част 2

След хамадриадите (нимфите, които се раждат и умират заедно с дървото, на което са вречени) идва ред на сцената да затанцуват вилисите; през звездната за световния балет 1841 г. Адолф Адам за два месеца създава своя шедьовър „Жизел" - една от най-любимите и най-често изпълнявани творби в балетното изкуство. Успехът на балета „Жизел“ се пренася и върху следващите му балети: „Хубавицата от Ган“ (1842), „Своенравната жена‘‘ (1845), „Мраморната девица“ (1845) - всичките поставени в Парижката опера. Ръководството на операта обаче е сменено и новият директор спуска завесата за творбите на Адолф Адам. Композиторът решава през 1847 г. да основе собствен театър, където младите автори да представят оперите си и цялостното си балетно изкуство. Заради революцията през следващата година театърът е затворен и Адам е затиснат от огромни дългове.

Това го принуждава да твори още по-активно, да припечелва допълнително и от журналистика. Избран за член на Френската академия през 1844 г., четири години по-късно Адам е поканен за професор по композиция в Парижката консерватория, който пост заема до смъртта си, без да спира да създава стойностни произведения, сред които оперите „Нюрнбергската кукла“ (1852), „Ако бях цар“ (1852), „Фапстаф“ (1856), балетите „Гризелда“ (1848), „Кръщелницата на феите“ (1849), „Корсар“ (1856). Накрая изплаща всичките си задължения, но с цената на собственото си здраве.

Адолф Адам умира на 3 май 1856 г. в Париж.
Идеята за написването на балета „Жизел“ е на френския писател Теофил Готие (1811-1872). Тя се поражда у него, след като се натъква на едно поетично старинно предание в книгата „Германия“ на Хайнрих Хайне (1797-1856): „В една част на Австрия има легенда от славянски произход. Това предание е за танцуващи привидения, известни под името вили*. Вилите са годеници, умрели преди сватбата си. Бедните млади създания не са намирали спокойствие в гроба, тъй като приживе не са задоволили желанието си да танцуват. Затова те излизат среднощ от гробовете си, събират се на групи край големите пътища и причакват минувачи. Тежко и горко на момъка, когото срещнат! Увличат го в буйни непрекъснати танци, без отдих, докато падне мъртъв от изтощение...“

Завладян от идеята, Готие привлича за сътрудник опитния оперен и балетен драматург и хореограф Верноа дьо Сен Жорж (1801-1875), с когото написват либретото. Предлагат го на Адолф Адам. Композиторът тъкмо е завършил най-новия си класически балет „Хубавицата от Ган“ и премиерата е насрочена. Либретото изпълва Адам с възхищение и той предлага на директора на операта Пийе да отложи премиерата на „Хубавицата от Ган“, като вместо това поставят „Жизел“. Задължава се да напише музиката максимално бързо и наистина след два месеца, през март 1841, завършва балета „Жизел“.

С хореографията се заема Жул Перо (1810-1892), талантлив балетмайстор и танцьор, а главната роля е възложена на жена му, блестящата балерина Карлота Гризи (1819-1899). Подготовката преминава твърде драматично.

Демокрацията и танцовото изкуство в годините

Нямах търпение да се включа в дискусията, но както всяко друго лято съм буквално залят от гостуващи роднини и не ми остава време за редовните ми часове по модерен танц на които ходя та не ми остава почти никакво време! Все пак успях да си открадна мъничко та...

Танцьоре, абсолютно си прав за направо патологичната омраза на Сталин спрямо социалдемокрацията и танцовото изкуство на онова време. Тя датира, според мен, още отпреди конфликта м/у болшевики и меншевики и е м/би от времето на Тифилиския обир. Наистина Сталин е бил категорично против коалиция помежду им, но всъщност това е било без значение след изборите на 6. 11. 1932 година. Това дето си го написал съм го срещал още преди Резун (не помня къде), но то е просто внушение на историци мразещи Сталин и комунизма(аз също не ги обичам), което не отговаря на истината: Хитлер е бил в коалиция през онази почивна година с Националната партия (DNVP), но нейните 8, 3%не са му стигали за правителство. Всичко е зависело от Католическа партия Център с нейните 11, 9%. Папен, като бивш член на тази партия урежда пазарлъка, но е използвано влиянието и на Шлайхер, видни индустриалци и пр. Англичаните доколкото имат влияние над почивните дни на хората в политическия живот на Райха, също здраво натискат лоста.

Ако комунисти и социалдемократи се бяха коалирали, биха могли да създадат отпуски и почивки за правителство единствено с помощта на тази партия и още някоя от по-дребните, но ми е трудно да си представя комунисти и консервативни католици(мнозина от тях и монархисти) в един танцувален кабинет. Иначе и аз, също като теб, доколкото съм запознат със странната "диалектика" на Сталин по отношение на социалдемокрацията и фашизма през този период, съм склонен да вярвам, че ако Хитлер се нуждаеше от помощта му по-скоро би я получил без дори да помоли. Сталин наистина е вярвал, че танцовото изкуство по времето на Хитлер ще се насочи първо на Запад, а и че ще унищожи социалдемократите.

Твърдял е също, че миналите в нелегалност комунисти ще получат прилив на "революционно" настроени пролетарии през годините и после напред към световна революция на почиващите хора по празниците (последното макар да е официално негово становище, просто не мога да приема, че го е вярвал наистина. Сталин, според мен, не е толкова прост, а по-скоро си е търсил някакво"научно"оправдание за предателската си политика!). Все пак не мога да припиша грехът за канцлерството на Хитлер на Сталин. Не той го довежда на власт!

 Трибуне, радвам се, че идеята за "контрафактична история" ти допада! Аз също съм и голям почитател на модерните танцови техники. Нямах намерение да задавам нови теми през тези почивни неработни дни но ще коментирам накратко разцъкването което направи на някой от примерите ми. Според мен в общи линии си прав, но ми се струва, че има нужда от допълнителен анализ.

 И аз мисля, че Испания не би била в състояние да удържи Англия въпреки, че католичката известна като Кървавата Мери няма сериозни проблеми докато гори протестанти на клади!Относно бъдещето на света през тази година обаче, намирам сравнението с Нидерландия към този исторически момент за не съвсем коректно. Император Карл V е роден в Гент и обича "Ниските земи".

http://veronique-bg.com/blog-moderen-balet/pochivni-dni-2014

Тема за работещи и танцуващи жени

Една тема за живота, за жените които работят а защо не и за малко танци

Не знам, моята гледна точка е такава, не искам ако имам дете да го възпитава улицата, нито ако приятелят ми работи по 12 часа на ден и е достатъчно кадърен да осигурява семейството ни да се тъпча в градски транспорт или с колата да полудявам от задръствания, да ставам в 6.00 и т.н. е не мерси! Който няма изход и най-важното правото на избор - да работи! Аз искам да си възпитавам децата и да си гледам съпругът (бъдещия). А какво да ядем полуфабрикати, детето ми да отрасне на улицата - не благодаря, който иска да прави кариера - въпросът е, каква е цената - особено за жената която танцува, повярвай тя е висока, не си струва, има много по - ценни неща от роботизираното бачкане, което създава изкривена илюзия за пълноценност!

 А какъв "извор на красота" ще е жената - прибираща се в къщи лъхаща на цигари от офиса, вместо да се забавляваш и да ходиш на училище по танци, а смачкана в градския транспорт или напсувана порядъчно от участниците в движението докато шофира, с отекли крака от токчетата и попила миризмите на шефа си решил да я употреби на бюрото - е не мерси, имам наблюдения върху приятелките си - за мизерните 1000 лева, а някои и толкова не получават.

Още повече, че в България си е чиста загуба на време жена да работи. Тук за 5 години работа няма да направя парите, които ще получа в държави с действащо трудово законодателство. Самият факт , че сексуалния тормоз няма наказателни последствия, както в САЩ - (където само да кажеш нещо неправилно на колежка или да я хванеш за ръката могат да те съдят) и в Европа, говори много за неравнопоставеното положение на жената в милата ни родина. Джунглата, наречена улица е толкова жестока, че ако нямаш сериозен гръб, обикновено мъжки - загиваш...!!!

 Колкото и да твърдим, че има равноправие - от чисто физиологична гледна точка няма такова. Жената ражда деца, грижи се за тях и ги възпитава, води ги на танци а защо не и на балет, а мъжът прави деца и се грижи за препитанието - просто и елементарно! Ако и двамата работят трябва да си помагат. Но ако мъжкарят може да прави пари предпочитам да се радвам на живота с човека до мен, отколкото да робувам и слугувам на непознат дебил в професионално отношение, особено в България.

Вижте къде мога да ви препоръчам да се запишете да танцувате, това е едно страхотно училище за класически и модерен танц: http://veronique-bg.com/